No posts.
No posts.
“в студените и междуградски автобуси се отказах
да съм дете
и уханието на прясно сирене в чантата ми бе баща ми”
Йълмаз Ердоан
Истинското име на поета е Джемалеттин Себер. Едно от двете y във фамилията си Süreyya губи при бас с приятеля си Юлкю Тамер. Ето какво казват един за друг:
в хиляда и първата нощ
бог създаде поета,
в хиляда и втората нощ- джемал.
в хиляда и третата нощ бог чете поезия,
после се върна в началото,
създаде наново жената.
Стиховете на Юлкю Тамер са като Ноев ковчег. Защото: подслоняват мъжкото и женското на всеки образ, пълни са с шивачи, дърводелци, лисици, таралежи, белки, с всичко. Защото той е аматьор и в живота, и в смъртта, във всичко. Що се отнася до кратките му стихове; и тяхната по- голяма част е като билет за карнавал...
А как Джемал си тръгва от живота / на 09.01.90 г. след четири брака и 29 адреса, на които е имал квартира/? В завещанието си, подписано на 4.11.1989, оставя на съпругата си “Госпожа Нихайет” ( nihayet- край, приключване, изход) два килима, библиотека, средата на масата и половината чужди хора, всички цветя, голямо огледало, всички книги, половината авторски права, себе си и всички свои записки. Човекът, оставил бакшиш Нему. Рестото да остане.
Личните ми пристрастия сред авторите тук натежават най- силно към проф. Джеват Чапан. Един човек се е озовал на кораб прекосяващ Босфора с него и са се разприказвали за последните книги, които са чели. Накрая на пътуването човекът се е почувствал като дете, от което ще излезе човек / adam olacak çocuk/.
